Д-р Данчева не употребява евфемизми като „хора с увреждания“, а държи на политНЕкоректното „инвалид“, защото, както казва тя: „За моето музикално ухо „инвалид“ звучи меко, мелодично и красиво като l'hotel national des invalides в Париж, докато „човек с увреждане“ ми звучи като урунгел„. Ежедневно тя се среща със своите пациенти и им помага заедно с екипа на центъ­ра да започнат да живеят отново пълноценно.

Д-р Данчева, къде ви направиха първите чети­ри протези?
- Имах щастието да ме протезират в Германия. Оттогава си поставих основна цел и инвалидите в България да имат дос­тъп до това протезиране. Години наред работя в тази посока. Най-големият успех на нашия екип е, че създадохме и постро­ихме съвременен протезен център в София и че си сътрудничим с колеги от Германия, Чехия, Холандия, с които провеждаме семи­нари и обучения.
Проблемът в България е, че в сферата на протезирането, нормативна­та уредба не гарантира на хората с ампутации качествени протези. В момента не съществу­ват никакви изисквания за това кой може да прави протези - нито за оборуд­ването и помещенията, нито за квалификацията на протезистите. Регис­трацията на фирмите за протезиране се извършва от Агенцията за хора с увреждания и всеки може да влезе в регистъра само с едно листче от Търгов­ския регистър. Това дава възможност на всякакви „копърки“, да ходят по села и паланки, по къщите на хората и да атакуват пациентите с обещания, че ще дойдат и ще му направят протезата вкъ­щи. Но протезирането е сложен процес, с различни етапи и дейности, които се осъществяват в проте­зен център. Всеки втори наш пациент е излъган от „копърките“, защото техните „протези“, не му помагат. Инвалидите не получават удобни и функ­ционални протези, с които да се движат нормално, да се обслужват и да ра­ботят.

Писали сме становища до Здравната каса, коя­то от 2022 г. ще започне да плаща протезите, но няма никакъв резултат. Освен това, отпусканите помощи за протези не са актуализирани от 2008 г. Няма друга сфера, в която плащанията да не са акту­ализирани над 12 години!

Планът за възстановяване и устойчивост на Репу­блика България 2021 - 2024 г. много скоро ще бъде одобрен от Европейската комисия. Планирани са реформи и инвестиции за социално включване, за осигуряване на достъпна среда, лична мобилност и високотехнологични по­мощни средства за хора­та с трайни увреждания. Предвиденият финансов ресурс е 150 млн. лв. Дано това даде тласък на дългоочакваните нормативни промени, да се разширят списъците и спецификациите на тех­ническите помощни сред­ства и медицински изделия, и да бъдат заплащани по адекватни стойности.

Колкото до Националната стратегия за хората с увреждания (2021 - 2030 г.), то това е един напълно безполезен документ, който се „копи-пейства“ от петилетка на петилетка и е изпълнен с лозунги като „Ще продължат усилията…, Ще се насърчава…, Ще се създава….» и т.н.

Какви са протезите във вашия протезен цен­тър? Какви възможности дават на пациентите?
- Съвременната техни­ка е толкова напреднала, че с тези протези паци­ентите могат да рабо­тят, да спортуват, да водят напълно нормален активен живот. Това са високотехнологични про­тези, с микропроцесорни, хидравлични, пневматични колена, с карбонови стъпа­ла, със силиконови гилзи. Те дават възможност на хората в активна възраст да работят и да бъдат данъкоплатци, а не да раз­читат на помощи. Всички наши пациенти, които намериха финансиране, за да си направят качествени протези, се върнаха на ра­бота, грижат се за себе си и за семействата си. Но, ако инвалид в работоспо­собна възраст няма хубава протеза, възможността да ходи на работа е нулева. Да не говорим за децата, които искат и да тичат, и да спортуват. А целевите помощи на Социалното министерство не са дифе­ренцирани и не покриват това протезиране.
В пандемията качих килограми и старите про­тези ми станаха тесни. Затова наскоро ми напра­виха нови протези. Те са с ново поколение карбонови стъпала, които ми дават още по-голям комфорт на ходене. На двете ръце имам миоелектрични про­тези. Благодарение на удобните и функционални протези, които имам, су­трин мога да се облека, да си направя кафе, да се кача на колата и да отида на работа.

Колко се плаща за протеза от Социалното министерство?
- Помощите са за подколенни протези - 1680 лв. и за бе­дрени протези - 3580 лв.  Няма диференциране на различните видове протези и различните потребители. Също така не се плащат всички протези – например тазобедрените. А тазобедрената дезартикулация е изключи­телно тежка инвалидност. Наскоро имахме пациентка с тазобедрена дезартикулация. Благодарение на удобната протеза, която й направихме, тази жена работи. Освен това, взе книжка и шофира кола. Протезата обхваща целия таз, като кош и включва две механични стави - тазобедрена и колянна. Дали протезата ще е удобна на пациента, зависи изключително от квалификацията на орто­педичния техник, който да знае как да вземе мярка, как да обработи модела, да построи протезата и на­края да направи статични­те и динамични центровки. За да може пациентът да е стабилен и да има ком­форт на ходене. Протеза­та е медицинско изделие, което се изработва ин­дивидуално, съобразно не само вида на ампутацията и на ампутационния чукан, но и съобразно активността на пациента, т.н. степен на мобилност или “Impact Level”. Например, на параолимпийката Стела Енева направихме протези с карбонови стъпала, кои­то да издържат на теже­стите, които тя вдига на тренировка. Направихме й и протези за плуване.

Една млада жена, учи­телка, с бедрена ампута­ция не само че се върна на работа, но се грижи за семейството си и се рад­ва на двете си прекрасни деца. Купи си кола автоматик и шофира. Това е бла­годарение на протезата с микропроцесорно коляно, която й дава пълна свобода и независимост. За тази протеза нейните ученици направиха благотворител­на кампания и така събраха парите. Докога обаче, с тези кампании! Даже в Ма­кедония фондът за здрав­но осигуряване започна да плаща от края на 2019 г. протезите с микропро­цесорно коляно, с хидра­влични колена, карбонови стъпала и т.н., за които хората с ампутации у нас могат само да мечтаят.

А стратегиите, про­грамите, квотите и всички други хартиени пожела­ния на институциите за осигуряване на работа на инвалидите, са слагане на каруцата пред коня. Първо трябва да осигурим на ампутирания човек личното техническо по­мощно средство - про­тезата, за да може той въобще да е в състояние да се придвижва. И ако има удобна и функционална про­теза, той ще може и сам да си намери работа.

Вече колко години живеете с четири проте­зи и се справяте сама?
- Над 30 години. Но още в началото след ампутаци­ята отидох в Германия, в Хайделберг, при прочутия проф. Марквардт, а след това в най-голямата фир­ма за протезиране в Дудерщат. Проф. Шлегел от Ортопедичната клиника в Есен ме взе под крилото си и ми каза: „Даниела, ще останеш в Германия, докато не свикнеш да правиш всичко сама“. Осигури ми апартамент в общежи­тието на Медицинския университет в Есен и ми даде възможност да чета лекции по рехабилитация.
Проф. Шлегел ме заведе на изложението в Дюсел­дорф за рехабилитационна техника и ме представи на шефа на голяма германска фирма за приспособления на коли за инвалиди. Той ме увери, че ще мога да карам кола. И аз си го поставих за цел. Първото нещо, което направих след падането на Берлинската стена, беше да отида в Хайделберг във фирмата, която изработ­ваше приспособления за коли за инвалиди. Купих си кола на старо, от друг инвалид, сложиха ми прис­пособленията и с тази моя първа кола взех книжка и два пъти шофирах до Гер­мания.
Изключително важно е за човек с протези да може и да шофира. Проте­зите дават мобилност, но автомобилът дава пълна независимост.

Мара КАЛЧЕВА